|
|
| Пристрастяването |
Човек е устроен така, че да не може да живее без определена цел и надежда. Дълбоко в него е заложен копнежа за сигурност и увереност в бъдещето. Когато липсва вярата в утрешния ден, в човешката душа настъпва суматоха. Човек се страхува от бъдещето и най-лесния вариант да избяга от този страх е като спре временно. На помощ в такъв момент идва пристрастяването към нещо. За всеки индивид това се осъществява по различен начин. Общото при всички пристрастени хора е това, че физически се изчерпват и загиват. В някои случаи пристрастяването засяга само отделния човек - не е социално вредно, а в други случаи освен отделната личност страда и обществото.
Например някой, който е пристрастен към някое свое умение - например да рисува. Той посвещава всяко свободно време на ателието си и рисуването. За него там времето е спряло, там не го е страх. Той е откъснат от грижите на ежедневието. Това не е вредно за обществото, но този човек с времето загива като личност. Друг може да се пристрасти към работата си. Представете си един такъв лекар - той е непрекъснато до болните, те са неговата страст, не желае отпуск, защото не вярва на колегите си. След няколко години, той ще е уморен , след десетина ще е изтощен. Една част от хората могат да се пристрастят към нещо, което обаче е вредно за обществото - алкохол, наркотици, цигари, кражби, убийства, изнасилване. Обикновено се забелязва винаги това, което е лошо. Обществото много лесно дава оценка на този начин на пристрастяване без да се замисли за причините довели хората до това състояние. Често дори критикуващите са също пристрастени към нещо без да си дават сметка за това. Те не разбират другите, защото самите те са неразбрани и имат нужда от помощ. В общи линии това е картината на обществото, в което живеем. Голям процент хора без идеал в живота са хора искащи времето да е спряло поради страх от бъдещето.
Кога хората изгубват вярата си в бъдещето? Ако едно новородено бебе не бъде оставяно да изказва, това което го вълнува, ако детето, което расте му е забранено да изявява вродения му темперамент, идва момент, в който порасналият вече мъж или жена застават пред въпроса - “КОЙ СЪМ АЗ ВСЪЩНОСТ?”, Какво правя на този свят?, Какво стои пред мен? И от там вече следва всичко, за което вече говорихме. От голямо значение е не самото възпитание, а отглеждането на детето!!! Не трябва де се подтиска емоционалността.
Как може да се помогне на хората зависими от наркотици? В началото на нашия век наркозависимостта започва де се оформя във вида, в който я познаваме. Между двете войни, на мода в Европа е кокаина пренесен от Америка. След войната има лек спад и около 60-те години, започва нов подем, но вече на мода идва хероина.
Днес са познати следните групи:
1. канабис
2. опиевите - от семената на мака.
3. кокаин
4. психостимулантите - амфетамини
5. ефедронова наркомания
6. халюциногенни - маркизан, &SD
7. сънотворните
8. останалите - алкохол, цигари, аспирин
Съответно тези групи може да степенуват по сила на токсичност и да насочим усилията си към тези, които по-бързо унищожават човека. Наркоманията е заболяване с дълбок психологичен елемент. В световната практика, много често се употребява термина - лекарствена зависимост. Това е състояние на психическо, а също понякога и на физическо състояние, характерно с определени поведенчески реакции.Те винаги включват потребност от постоянно или периодично приемане на определени средства, за да се избегнат неприятните симптоми, свързани с прекратяване приема на това средство. Когато наркомана прекрати приема на наркотика, той изпитва психическо и физическо страдание. За преодоляването на това положение е нужно да се употреби нова доза наркотик. В началото зависимостта от наркотика е само психическа, т.е. при прекратяване на приемите се появява психически дискомфорт и непреодолимо усещане и желание за нов прием от наркотика. Някои наркотици, какъвто и да е кокаина предизвикват само психическа зависимост. При други форми на наркомания се развива физическа зависимост - при прекратяване приема на наркотика започва физическо разстройство т.нар. абстинентен синдром. Желанието за нова доза наркотик става непреодолима.
Условно заболяването наркомания, се разделя на три стадия:
I. Развива се психофизическа зависимост и се привиква към все по-голяма доза наркотик.
II. Появява се физическа зависимост и абстинентния синдром - дозите наркотик са минимални.
III. В този стадий дозите се намалят, защото наркотика вече не може да възстанови трудоспособността.
Много често се развива т.нар. поли наркомания или привикването е към няколко вещества например хероин и кокаин.
В Западна Европа и САЩ, отстраняването на абстинентния синдром е първия, много кратък етап от лечението. Основния проблем се състои в това, как да научим наркомана да живее без наркотика, да предпазим от връщане назад, да го направим пълноценен човек, част от обществото. Основния етап от лечението е реабилитацията, за която е нужно време и упорита работа на много специалисти. От всички програми най-широко разпространени са метадоновата програма и програма “игла и спринцовка”. Едната цели да предпази наркомана от заразяване със хепатит, като му осигурява безплатни спринцовки и игли - стерилни, също и презервативи. Така наркоманите са по-малко застрашени сами за себе си, а също и по-безопасни за обществото, защото ще крадат и лъжат по-малко.
Метадоновата програма легализира приемането на наркотика. Във всяка страна дори градове на една и съща държава - метадоновата програма е различна. Метадона е синтетичен наркотик и то силен, с всички произтичащи последствия. Кои хора ще се включат в тази програма, колко ще заплатят, дали въобще ще заплатят , това се решава по места. В Германия съществуват метадонови автобуси, които обикалят градовете. В автобуса се дава метадон, като се изпива на място в присъствието на медицинско лице и социален работник. В следствие на тази програма 25% от наркоманите след време отказват наркотика, 80% имат жилища, а 60% работа.
Друг подход в лечението на наркозависимостта е пълния отказ от наркотиците.
Съществуват няколко варианта на реабилитационни програми:
· 12-18 месеца - наркозависимите живеят у дома си и 4-5 пъти седмично посещават занятията.
· 12-15 лица - стационарна програма в реабилитационни центрове.
· 28 дневна програма , след което лечението продължава в амбулаторни условия. Широко разпространена в САЩ.
В Германия, гр. Бремен, съществува център за дългосрочна терапия. Работи се с 20пациента. Персонала е 16човека - 4психотерапевти, 1психиатър, 3 трудови инструктори и 8 бивши наркомани дежурни през нощта. Концепцията за лечение в този център е следната:
Наркозависимоста е започнала като следствие на вътрешен конфликт. Пациента трябва да осъзнае този конфликт и да го превъзмогне. Това е основната цел на психотерапията. Заедно с това на пациента се помага да открие себе си достойнствата си, положителните качества. Друго направление в лечението там е трудотерапията. На територията на центъра има градина, краварник, парник. Инструкторите по труда са добри земеделци и под тяхно ръководство пациентите се учат на нови навици, учат се да получават удоволствие от работата. Наркоманите постъпват в този център след детоксикация. Първите две седмици те са изолирани от света. След това постепенно се разширяват контактите с външния свят. Към края на лечението дори е възможно да се пренощува в роднини в най-близкия град. При употреба на наркотик в този център, пациента се отчислява незабавно.
След приключване на лечението още година, пациента се среща с психотерапевта си и е добре да посещава групата “Анонимни наркомани”. Тези центрове са най-удачния вариант за помощ на наркоманите. В центъра “Отец Мартин” разположен под Вашингтон, САЩ съществува програма протичаща през 28дни. Там се лекуват съвместно алкохолици и наркомани, защото зависимостта е еднаква и затова методите на работа също са еднакви. Основна философия в този център са 12правила на “Анонимния Алкохолик и Наркоман”. Психотерапивтичния процес започва сутрин от 7до22часа. Включва психотерапия, лекции, с които пациентите се запознават по подробно с болестта си, сбирки на дружествата - анонимни наркомани АN и анонимни алкохолици АА. В този център се работи и със семействата на пациентите. Огромна положителна роля изиграват различните организации и движения, създадени от самите пациенти. Всички са обединени от това да помогнат на себе си и на другите, да живеят трезвени. Форма за оказване на помощ са т.нар. комуни. В Германия съществуват от около 20години. Първите организатори на такава комуна са сем. наркомани. Те не искали да са зависими от лекари и социални работници. Такава комуна съществува в предградията на Берлин, Синанон. Строго се съблюдават три правила:
1. не се употребяват алкохол и наркотици.
2. забранява се насилието, даже заплаха от насилие
3. не се разрешава тютюнопушенето.
|
|
| Теми от форума |
Warning: mysql_connect() [function.mysql-connect]: Access denied for user 'drugs'@'localhost' (using password: YES) in /home/drugs-bg/public_html/main.php on line 125
Warning: mysql_select_db(): supplied argument is not a valid MySQL-Link resource in /home/drugs-bg/public_html/main.php on line 126
Warning: mysql_query() [function.mysql-query]: Access denied for user 'www-data'@'localhost' (using password: NO) in /home/drugs-bg/public_html/main.php on line 128
Warning: mysql_query() [function.mysql-query]: A link to the server could not be established in /home/drugs-bg/public_html/main.php on line 128
Warning: mysql_fetch_array(): supplied argument is not a valid MySQL result resource in /home/drugs-bg/public_html/main.php on line 129
|
|
